Здравейте, приятели! Днешната ми статия ще посветя на един доста често срещан проблем – мързела, който често се оказва сериозна пречка в отношенията между двама души. Да не кажем, че си е проблем в един доста по-общ житейски план. Но в тематичните граници на блога ми, за мен по-важен е отговорът на въпроса: можем ли да поправим човека до нас, ако е лентяй?
В днешно време малко хора намират работа, която да им е по душа и сърце, която да им носи удоволствие, а не напрежение и тягостно усещане. И ако човек няма необходимата самодисциплина и усещането, че е много по-добре да се прави нещо полезно, макар и не толкова приятно, отколкото да прекарваме безцелно и непродуктивно деня си, могат да минат години в търсене на възможно най-подходящото и приятно занимание. И да живее на чужд гръб – най-често на гърба на половинката си или на родителите си.
Ако трябва да бъдем честни при анализа на проблема, всеки от нас в определен смисъл е мързелив по природа – кой по-малко, кой повече, но всеки би предпочел да си почива, да прекарва времето си приятно, да разпуска пред усилната работа. Тази вродена леност обаче винаги се тушира от чувството за отговорност – ако го имаме.
Е, не всички го имат. Въпросът е, ако сме случили на такъв човек в личните си отношения, трябва ли да си затваряме очите и да се правим, че не забелязваме очевидни факти. Или да се оправдаваме, че като изключим мързела, човекът има редица други достойнства. Отговорът е: категорично не. Особено що се отнася до мъжете, които изначално би трябвало да бъдат опора. Няма начин другите достойнства на характера да тушират паразитирането на някого, по-скоро се случва обратното. Затова като начало трябва да се изправите пред истината и да си дадете на глас ясна сметка какво представлява половинката ви. Тогава много по-лесно ще решите какви мерки да предприемете, дали сте в състояние да я стимулирате да се откъсне от дивана и от дистанционното и вземе живота си, а и вашия в ръце, или каузата е обречена. След това решенията ще дойдат лесно.