Има ли сред вас любители на котките? Аз съм от тези ненормални фенове, които винаги и навсякъде ще се спрат, за да погалят, играят или нахранят мъркащата прелест, колкото и да е мръсна. Затова за мен днес е много специален ден – на него отбелязваме Международния ден на котките.
За да не е просто сухарска информация кога и как започва да се отбелязва, реших да ви споделя лична история. Тя е за това как се сдобих с персиеца Арчи и как сбъднах мечтата си да имам домашен любимец.
От дете си спомням, че постоянно казвах на родителите ми как искам да си вземем у дома котка. Но тя не трябваше да е обикновена, а бяла, пухкава и задължително със сини очи. Тъй като майка ми има алергия, това мое желание бе 100% неизпълнимо. Но в замяна получавах плюшени играчки котки. Вярно, бяха много сладки, но не и истински.
Всичко продължи докато станах на 19 и вече трябваше да се изнеса в друг град, за да продължа образованието си. Първоначално бях много стресирана, нямах среда, прибирах се в празния апартамент и се разстройвах. По коледните празници си изплаках очите пред родителите ми. Това ги мотивира да вземат Арчи и само седмица в новата година да ме изненадат.
Оттогава до днес с моят персиец сме неразделни, колкото и жилища да сменям и пратели, той е неотлъчно до мен. Радостта, която изпитах в деня, в който го видях като малка топка, продължава и до днес. Благодарна съм, че в живота си имам толкова чисто и прекрасно същество. А неговата любов към мен е безгранична.
Вземете си коте – хубаво е!
