В почивните дни, докато си ровех в интернет, попаднах на информация за сватбата на кралицата на съветската естрада Алла Пугачова с около трийсетина години по-младия от нея Максим Галкин. Още отсега ви казвам обаче, че тема на днешните ми разсъждения няма да бъде разликата във възрастта на партньорите не само защото тая тема вече сме я разисквали, а и защото при жени от величината на Алла Пугачова разговор и размисли на тема възраст са нелепи. Покрай тая информация, ми стана интересно, пуснах неин клип с Максим, после втори и така попаднах на филм за историята им с Филип Киркоров. Не знам дали някой от вас си спомнят и въобще дали знаят, че преди години Алла беше омъжена за нашенеца и отношенията им бяха постоянен обект на внимание от страна на журналистите в Русия. Във филма се проследява зараждането и развитието на отношенията им, както и причините, довели до развода. И мисля, че от всички най-близо до истината за отношенията им е един техен приятел, който казва: Филип не гледаше на Алла като на жена, гледаше я като кумир. Ето това изречение ме поведе към днешната ми тема. А тя е може ли да сложим знак на равенство между уважението, обожанието, благоговеенето пред някого и истинската любовта. Категорично не е моят отговор. Любовта, както и друг път съм казвала, преди всичко предполага равнопоставеност, споделеност, близост. Кумирите си обикновено поставяме на пиедестал, което допълнително ги отдалечава от нас. Към тях може да изпитваме обожание, респект, да ги боготворим. То обаче няма нищо общо с любовта. И е добре да го знаем.