Защо днес все повече момичета не се омъжват? Ами защото не са лазарували, затова. 😉
Толкова е лесен отговорът на този въпрос – казали са го още дедите ни. Шегувам се, естествено, но ако годината беше 17.. или 18… и някоя, хората нямаше да се смеят.
Лазаровден не е само пролетен празник, предхождащ празника на цветята, и имен ден. Лазаровден е по-типичен женски ден с обреди и поверия, които са свързани с младите момичета. Нашите пра-пра-пра-пра дядовци и баби са вярвали, че ако момиче не лазарува, тя не може да бъде поискана. Затова едно време приготовленията са били съществени и щом момичето стане девойка и навърши 16 години, обличала пъстра премяна и запявала. Макар да не са бързали да дадат дъщерите си в чужд дом и да загубят една работна ръка, както е било характерно за онова време, семействата с дъщери са смятали, че все пак лазаруването е задължително и неотменно са следвали обичая. Лазарките носели невястино облекло – т.е. взето от невяста. Освен че самото лазаруване има любовно-женитбен характер (ако мога така да го нарека), то се изпълнява и за плодородие на земята, мир и хармония в дома, благополучие в семейството.
На Лазаровден момичетата тръгват от предварително уговорено място, разделени на групи. Според народните вярвания това е трябвало да бъде висок хълм, баир, най-високата улица или подобно. Крачели заедно и носели пъстро настроение със себе си. Едни пеели по пътя, други в дома като отделяли песен първо за домакиня, след това за момата и ергена, за женитба, за дете, за млада невеста. Трети танцували, четвърти лазарки нареждали мелодично за добра реколта на полето.
Днес лазаруването се практикува в малките населени места и селата. В големите градове лазарски групи се сформират празнично в училищата, където младите момичета пеят песни и правят традиционни импровизации, следвайки ритуала.
Leave a Comment