Има тенденция през последните години, базирана на определени проучвания, която гласи, че младите хора не четат достатъчно книги. Българските “умове” рязко се жегват от подобен тип твърдения и започват да моралничат, как това е възможно и колко мързеливи били нашите деца в момента. Как образованието не ставало за нищо и прочие и прочие.
Но възрастните анализатори на този проблем трудно успяват да разберат, къде всъщност се крие причината. За мен проблемът не е в това, че децата нямат желание да четат. Крие се в това, че те са родени и съществуват в реалност, която е твърде далечна от тази, описвана в книгите. Действието е бавно и мудно, съпоставено с действителността ни, моралните ценности и разбирания – твърде далечни. Подобен тип сюжети трудно могат да задържат вниманието на съвременните деца, за да говорим за желание за четене.
Ето защо, когато изказваме определено становище е хубаво да се поставим и на мястото на тези деца, за да се опитаме наистина да разберем причината за тези сухи статистики. Но за по-голямата част от хората това е трудна задача. Те живеят с нереалистичната представа за себе си и за това, което са били на възрастта на сегашните деца. Започват да се сравняват, без да има база за сравнение. Тъй като времето и начините на забавление, развитие и в монета са коренно различни от времето, в което сега 40-годишните са били на тази възраст.
На първо и основно място, преди въобще не е имало компютри и Интернет, благодарение на който съвременните деца достигат до неограничени количества информация и могат да общуват свободно със свои връстници по целия свят. А в същото време своето широко разбиране за света родителите ни и 40-годишните са набавяли от книгите.
Различно е нали? Освен това съм сигурна, че ако им се поднесе книга, която е по-близка до тях и успее да им задържи вниманието – няма да имаме същото мнение за това, че не обичат да четат.