Странно за един флагман на любовта и изгубената романтика като мен, но чак тия дни успях да гледам нашумелия напоследък (и покрай арестите за незаконното му разпространение в интернет) български филм LOVE.NET. Като художествен факт филмът носи редица от слабостите на съвременното българско кино – слаб сценарий, изкуствени диалози, които няма как да не доведат до много неубедителното на моменти актьорско присъствие на иначе доста талантливите ни млади актьори, и много силен уклон към документалното, който уклон би бил подходящ за документален филм, но не и за игрален, какъвто се води LOVE.NET. Като изключим всичко това, авторите на филма са успели да го превърнат в едно наистина достоверно свидетелство за това, какво се случва в интернет пространството, в социалните мрежи и в сайтовете за запознанства. И да отговорят на един въпрос, който и аз нееднократно съм задавала от страниците на блога си и заедно с вас сме търсили отговора му. Са ли сайтовете за запознанство и въобще виртуалното пространство най-подходящото място, където да срещнеш любовта? И мисля, че в отговора на този въпрос сме единодушни със създателите на филма. Не знам дали ви направи впечатление интериорът във филма – луксозен и красив, но не съвсем достижим за средния човек. Такива са по същество и интернет контактите – красиви, идеални, не като в нормалния живот, но пък често лъжливи, неистински и недостижими. И както стана във филма, така се случва и в реалния живот – докато търсим нереално красивото и съвършеното в интернет пространството, губейки ценно време и емоции, се оказва, че то стои на дивана в съседната стая.
Leave a Comment