Здравейте, приятели! Предлагам днес да поговорим върху една тема, която, предполагам, вълнува много от вас – любов и чувство за притежание. Да поразсъждаваме върху въпроса има ли връзка между тия две неща и дали са съвместими. Когато обичаме един човек, ние инстинктивно се стремим да бъдем близо до него и да го предпазваме от проблемите, но също толкова инстинктивно хората с по-силно развито чувство на притежание се опитват да контролират неговите действия. Да си го кажем направо, ако не гласуваме пълно доверие на човека до себе си, ако не го оставим на свобода, не можем да говорим за истинска любов. Защото обикновено градацията е такава – чувството на недоверие прераства в ревност, понякога болезнена и болестна, налагаме пълен контрол на човека до себе си, чувстваме го абсолютно свое притежание без право на лична свобода, а това няма абсолютно нищо общо с истинската любов. Човекът обаче, още повече любимият, не е вещ и нито може да бъде пълна наша собственост, нито може да му налагаме пълен контрол. Сигурно на всички нас понякога ни се иска да знаем всяка една стъпка на нашата половинка, но повярвайте ми, такива пориви са нездравословни и не водят до нищо добро в една връзка. Трябва да се научим да се доверяваме, за да не стане така, че любовта от едно приятно и вдъхновяващо изживяване да се превърне в мания. И да помним, че всеки човек, най-вече любимият, има пълното право да бъде свободен. Ако ние сме истинска част от емоциите му и от живота му, със сигурност той ще бъде до нас – не защото го контролираме и притежаваме, а защото така иска. До скоро. Струва си да помислите върху днешната ми тема – много си струва.