Мартеници бели, бели и червени… Окичихме си ги на първия ден от настоящия месец и продължихме да си ги кичим още няколко дни след това. Свикнахме да асоциираме март месец с белите и червени цветове, но очаквал ли е някой от нас да има чак толкова много бяло и толкова сняг понастоящем? Аз лично, не… Зимата беше наистина мека и приятна до съвсем скоро. Не че не беше студено, но сме преживявали къде-къде по-заледени периоди в миналото, та последните месеци си бяха истинска благодат.
А сега! Хем е март месец и след две седмици се каним да посрещнем първа пролет, хем цяла България е заснежена. Времето в страната ни се влоши толкова рязко и неочаквано, че меко казано, дойде абсолютно неочаквано за всички ни. Няма да се изненадам, ако на някои хора се е наложило да карат в преспи сняг с летни гуми, други са затънали в киша и кал, а трети са били на косъм да приберат зимните ботуши и палта, за да извадят пролетните.
Аз все още нося няколко мартенички на ръката си и ги гледам, докато пиша този текст. Червеният цвят сред тях надделява, но погледна ли навън, виждам само безмерно снежно море, което неизменно ме кара да си мисля: Очертава ли се този март като рекордно зимен, студен, снежен и неочакван за всички ни? На този етап определено е много по-бял, отколкото ни се искаше, но колко дълго ще е така. Аз все още тая надежда, че пролетта ще дойде този месец с към края му ще видя някои напъпило дръвче… Обаче обилните снеговалежи в момента ясно ми припомнят, че в борбата между човека и природата, ние сме почти безсилни.
Leave a Comment