Това не е безпрецедентно в историята на света, но и няма скорошен прецедент. Всъщност единственият начин, по който трябва да се действа в подобни случаи е да се създаде на младите толкова работа, че да не им остане време да се поддават на мании и да се съревновават помежду си.
Ето за какво става въпрос: откакто за любов и плътски наслади започна да се говори, чете и пише свободно, откакто американското кино запропагандира колежанските отношения тип „готиния спортист си хваща най-готината мажоретка в училището и после стават Крал и Кралица на Бала“, у младите представата за любовта доста се изкриви. В училищата се завихри някаква множествена психозна мания на тема „гадже“. Любовта е приравнена до желанието да се фукаш, че си имаш приятел и вече си съзрял. Това на мен лично много ми наподобява каприза да си имаш котка, защото другарчето си има и всички казват че е хубаво.
Световни глупости! Не случайни използвам думата „световни“. Защото по цял свят младите с разбушували се хормони бързат да пораснат. Главно момичетата. За момчетата това е нещо като биологично състояние, което от медицинска гледна точка нямало лечение. Така казват поне. Но при момичетата е друго. И ми става много болно да гледам хубави момичета, които бързат да пораснат, оправдавайки с думата „любов“ всяко свое действие. Не, това не е любов. Любовта не е физическо, а душевно състояние. Тя извира от сърцето и ще я познаете по неописуемото желание да споделяте емоции, приятелство, уважение, ще я познаете по компромисите, които започвате да правите, по караниците, по чувството за гордост, което внезапно ще изпълни цялото ви същество. Любовта е достойнство, търпение и жертвоготовност. Тя не е мания, не е притежание, не е състезание. Последното го подчертайте с дебела вълнообразна линия…
Leave a Comment