Здравейте, романтици и влюбени! Скоро не съм се сещала да ви благодаря, че сте верни читатели на блога ми – надявам се да си останете такива. Е, разбира се, за да си остане така трябва да се постарая – затова пълен напред! 🙂 Днес предлагам да обсъдим темата за лъжите в отношенията между хората и да се опитаме да отговорим на въпроса – защо и дали се налага да лъжем. Предполагам, няма да спорим по въпроса, че на всеки в една или друга ситуация му се е случвало да спестява, преиначава или направо да подменя истината. Защо това е така, няма еднозначен отговор. Някои искат да извлекат изгода и го правят с користни цели, при други подбудите са чисти – искат да защитят близък човек или приятел от излишни негативни емоции. Както се казва благородна лъжа. Но така ли е наистина?
Може ли да донесе някакви ползи? Със сигурност, щом хората го практикуват, но според мене, кратковременни – рано или късно часът на истината идва. И тогава спестяването й струва много скъпо. Цената е изгубеното доверие – пък каквото и да си говорим, няма успешни и смислени човешки отношения, без да вярваме в човека до нас – без значение дали е приятел, любим или просто познат. Винаги след това отношенията кардинално се променят, случва се дебненето – на принципа ако нещо се е случило веднъж, много вероятно е да се повтори. Е, и друг път е ставало дума – никой не иска да живее в постоянно напрежение и очакване кога пак ще го излъжат.
С особена сила се отнася това за любовните отношения. Ако сте се влюбили в някой друг, ако сте залитнали от правия път или просто сте направили нещо, от което се срамувате – по-добре е да си признаете, да споделите с човека до вас. При всички случаи е по-добре да чуе нещата такива, каквито са, от вас, отколкото доукрасени от някой друг. Да, сигурно е, ще има обида, не е изключено и да се стигне до край на отношенията, но няма да има прекрачване на границата, каквото винаги е лъжата. В този смисъл няма да има и изгорени мостове – което винаги означава шанс за връщане.