Обичам да гледам романтични филми, филми, които проследяват любовни отношения. Не харесвам обаче повърхностните и елементарни романтични филми, които бълва американската филмова индустрия. Те са за убиване на време – гледаш и след това забравяш, обикновено не остава нищо. Европейското кино на тая тема е по-дълбоко, по-смислено. Гледах снощи един прекрасен френски филм от 1970 г., който се казва “Нещата от живота”, и прецених, че никак няма да е честно, ако не споделя този филмов празник с вас. Един от най-хубавите филми въобще, който съм гледала, също така и блестящ разказ за отношенията в един класически любовен триъгълник. Разбират французите от любов и от кино, спор няма. Меки, ненатрапливи внушения за любовта, брака, залитането встрани и нещата от живота. И като добавка – уникално красивата и талантлива Роми Шнайдер и дълбокият Мишел Пиколи. Накратко сюжетът на филма: успял архитек на средна възраст напуска щастливия си и доста запълнен откъм емоции брак заради изключително красива и млада жена. Филмът проследява сложната душевна борба на главния герой, умората му от тази млада и изискваща връзка и крайното му решение да се завърне към семейството си, където се е чувствал достатъчен и цял. Обезателно гледайте тоя филм. От него няма да получите преки съвети за любовта, каквито си позволявам да ви давам тук, на страниците на своя блог. Или поне няма да ги научите по този начин. Но нали това е ролята на изкуството, на доброто изкуство – да ни провокира чрез интуицията и емоциите си да стигаме до истините за нещата от живота и любовта.