Едва ли има някой от вас, който да не е чел подобаващо количество романи или пък да не е гледал филми, в които любовта е изправена пред сериозни пречки и препятствия от различно естество, които специалистите общо наричат трагична невъзможност. Дали ще е противопоставяне на родителите на връзката заради фамилна вражда – спомнете си Ромео и Жулиета. Или пък обет за служба на бог, даден от един от двамата – и световната, и българската литература предлага блестящи произведения по тази тема – “Птиците умират сами” на Колийн Маккълоу и трудната любов между отец Ралф де Брикасар и Меги Клиъри или пък “Осъдени души” на Димитър Димов и блестящите образи на йезуитския свещеник отец Ередия и англичанката Фани Хорн и трагично невъзможната им любов. С това дълго встъпление исках да ви въведа в днешната тема за невъзможната любов – наистина ли има пречки, които могат да застанат на пътя на две влюбени сърца и дали наистина тия пречки пречат, или по-скоро помагат на любовта да се случи. Някога, в по-далечни времена, когато свободната воля, включително и в любовта, далеч не е била толкова свободна, е възможно да е имало пречки, които са били непреодолими. Днес обаче си мисля, че много рядко любовта може да бъде изправена пред ситуация на трагична невъзможност. Но да приемем, че се случи нещо подобно – мисля си, че пречките по-скоро правят любовта по-силна и по-дълбока, стремежът към осъществяването й – по-силен, отколкото да я препятстват. Така че, ако искате една любов да я бъде дълго време, създайте й пречки! Няма нещо, което да сближава повече двама души от преодоляването на трудности – ЗАЕДНО!