Колкото и да си повтаряме, че трябва да съхраним и прилагаме ежесекундно свободолюбивия си дух, то не става само с думи. Сигурно ви звучи прекалено банално, но продължете да четете и ще разберете какво точно имам предвид. Просто този месец в блога си реших да споделя лична история, която ме накара наистина да се почувствам свободен човек.
След прибиране от пътуване до плажния комплекс на любимото село Старосел, се зароди това усещане, което смея да твърдя, че ме държи и до днес. Предисторията включва група приятели, които са решили да прекарат почивния си ден заедно в компанията на минерална вода и вино. До тук всичко изглежда лежерно, приятно и за някои дори мечтано.
Но какво направихме ние? Взехме импулсивно решение, с което определено ще запомним този ден и сигурно с него ще свързваме и цялото лято. Пътувайки наобратно към дома, видяхме поле с току-що окосени жита и балирана останалата слама. Това веднага върна чудни детски спомени за гонене, падане, рани, трънчета, но и много забава, смях и безгрижие. Затова спряхме.
Ей така, набиваш спирачките по иначе празния път, отбиваш и слизаш. Първоначално, няма да крия, че позирахме и направихме ефектни снимки. Но след това започна веселбата. От катеренето по балите за снимки, имахме малки ранички – нормално е, все пак се усеща боцкането. Пощейки се, изведнъж осъзнахме, че няма смисъл да го правим, защото изпускаме момента. Започнахме да бягаме, да се бутаме и да се смеем.
Последва точно тази картина от детството, която бе изскочила преди броени минути. Ретроспекция, дежа-вю, телепортиране – както искате го наричайте, но усещането бе същото. Точно в подобни моменти осъзнаваш колко е прекрасно наистина да имаш свободата и да се почувстваш като дете. А вие кога за последно го усетихте? Иска ли ви се пак? Бъдете честни! Пред себе си!
