Вероятно знаете от тематиката на блога, че се интересувам от любовта във всички ѝ форми. Особено когато тя е вплетена в роман и то на български автор. Така попаднах на „Парадоксът на любовта“ на писателя Васил Лазаров. Не само сюжетът, но и едно негово изказване провокираха днешната тема в блога.
Накратко историята в книгата разказва за мистериозно убийство, изчезнал баща и неволите на неговия син, който през годините преуспява. Затова решава да разнищи случая със своя родител, но трябва да прецени дали ще надделее чувството на любов, или на омраза и отмъщение. Наистина увлекателен сюжет с мистика и противоречия.
След като приключих книгата и разбрах края на случката, който няма да споделя, за да поддържам любопитството ви, започнах и подробно търсене на допълнителни материали. Аз съм така – бързо се увличам и искам да разбера всичко от вдъхновилата ме тема. Между текстовете-анализи, информацията за автора и какво ли още не, попаднах и на интересно изказване.
При промотирането именно на „Парадоксът на любовта“ през 2015 година, Васил Лазаров споделя, че към една книга има допълнителен интерес, само ако е безплатна. Затова и той раздава копия от новия си роман на всички присъстващи по колкото бройки желаят. И аз се замислих дали парадоксът на любовта всъщност не е и големият парадокс на книгата?
Любовта към четенето не може да се купи – ти я носиш в себе си и я преоткриваш чрез всяка прочетена история. За съжаление обаче, за да достигнеш до нея, трябва да се сдобиеш с хартиено или електронно четиво срещу съответна сума. И затова понякога се получава несподелена любов, която чака своето време и място.
Поради тази причина аз изключително подкрепям инициативата на автора Васил Лазаров и смятам, че всяка премиера на книга трябва да бъде подплатена с безплатни копия. Нека се зароди, поддържа и тлее вечно любовта към романа, разказа, поезията. Нека да четем и да се влюбваме – в историите, героите, събитията. А парадоксът да се превърне в истинска книжна любов.
