Всяка година около 14-и февруари започват оспорвани дискусии дали е празникът на виното, или на любовта. Всеки от своята си гледна точка споделя мнение, а се появяват и такива родолюбци, които тотално отричат нови концепции. И защо трябва да се стига дотам, като все пак е хубав повод, за който да се почерпим?
Може би моето разсъждение ви се струва леко кръчмарско, но пък аз мисля, че е най-рационално. Ако разгледам деня от страна на родните празници и традиции, то тогава почитаме Трифон Зарезан. Той е свързан най-вече с лозята и виното и в негова чест всички винопроизводители извършват специалните ритуали на масивите си.
Ако трябва да обследвам деня като Свети Валентин, то тогава ще трябва да взема предвид католическата същност на празник. Да, вярно той не е свързан с нашите родни и православни норми, но пък отдава почит най-святото нещо на света – любовта. И дори да не е наш, ако го чувстваме в себе си, защо да не го празнуваме?
И така, достигам до извода, че и двете вариации на деня са добри интерпретации за организиране на празненство, дори и само вкъщи с любимия човек. Може пък и да не се организира нищо специално, а просто на трапезата да добавите вино и нещо сладко. Не е необходима истерия или пък голяма организация, просто усещане за празник.
Нали човечеството е оцеляло на земята заради веселието и кои сме ние да му се противопоставяме? Не влизайте в излишно отричане или полемики, просто се наслаждавайте на всеки един момент, в който може да направите нещо различно. Тази година предизвикайте себе си и празнувайте – и с вино, и с любов.
