Здравейте, приятели романтици! Краят на годината вече чука на вратата ни и няма време за губене с дълги уводи към темата. Затова направо ви отговарям – пречат. И веднага подкрепям категоричното си твърдение с пример от живота. Така де, както е казал класикът: теорията, драги мой, е сива, зелено е дървото на живота.
Мой приятел преди дни, по късни доби, ми проплака по скайп за пореден неуспешен опит да закрепи връзката си с момиче, с което поддържат някакви отношения от около пет-шест месеца.
Тя, запалена планинарка, любителка на всякакви изживявания, свързани с природата, на битническия начин на живот, абе с една дума – хипи.
Той – коренно различен. Домошар, както се казва. Обича си домашния уют и комфорт, да си чете книжки, да гледа телевизия и всякакви други неща, които може да вършиш на спокойствие у дома.
И логично не му се иска да си наруши създадения, а и най-вече харесвания модел на живот и да тръгне по неугледни, по думите му хижи, и да спи по палатки. Тя пък болезнено се страхува от това, да се закрепости в апартамента, да и отнемат свободата.
Че има тръпка и чувства между двамата, явно има. Но както се вижда, очевидно не толкова голяма, че да успеят да постигнат съгласие и хармония в това отношение. И всичките им планове – даже и за най-далечното бъдеще – преминават през дълги и изтощителни дебати и уговорки.
Поиска ми съвет. Когато виждаш, че има чувства, трудно може да отсечеш. Не го и направих. Но пък в блога ми мога да кажа какво мисля по темата.
Въпрос на време е – при това не много дълго – тя да срещне сродната си душа по планинските пътеки, а той своята – някъде по неговите си пътечки. И двамата ще си я продължат хармонично и пълноценно, с човек, който не прави сериозни компромиси със собствените си виждания за живота само за да угоди на другия. Ами това е.
Leave a Comment