Здравейте, приятели! Днешната тема за размисъл е предателството – как да го преживеем и да продължим напред. За съжаление в живота ни нерядко се случва да се сблъскаме с предателство, подлост и разочарование и всеки път това ни причинява болка, още повече ако е направено от близък човек. В консуматорското време, в което живеем, повечето хора не се замислят за другите, когато решават как да подобрят своя живот. Поставят си цели и се стремят към тях по всички възможни начини, обикновено без да държат сметка нараняват ли някого, или не. Но как мислите: наистина ли е вярна онази йезуитска максима, че целта оправдава средствата? Не мисля. Макар че много хора смятат, че по пътя към целите си могат да предадат приятел, да наранят любим човек и т.н. Как да се справим с такава ситуация? Обикновено хората изпадат в депресия и постоянно си задават въпроса защо? Но това е най-грешният път и най-безсмислено търсените отговори – защото как можем да обясним подлостта?! Мисля, че правилният подход в такъв случай е, след като човек се съвземе от изживения шок, да събере всички душевни сили, на които е способен, и да се изправи. И да реши – завинаги ли да зачеркне този човек от живота си, или да остане възможността някога да му прости – не бива да изключваме и втората възможност, защото все пак ситуациите в живота са доста различни и не бива да поставяме всичките под общ знаменател. А иначе моето мнение е, че всеки човек има право на лично щастие, но това не бива да става за сметка на другите.