Здравейте, приятели!
Ето че пак ми се отвори малко свободно време, а и тема, по която да поразсъждаваме заедно – за неминуемите конфликти, които съвсем естествено се случват между близки хора, и за съпровождащите ги обиди. Спор няма, че живеем в доста напрегнати времена и често изпадаме в стресови и изнервящи състояния, което няма как да не се отрази на емоционалния ни комфорт, а оттам и на отношенията ни с хората от най-близкото ни обкръжение. С две думи – няма как да избегнем скандалите и споровете. Даже и да успеем да ги приглушим за известно време, идва момент, когато те избухват с пълна сила. Под напора на отрицателните емоции и гнева често си позволяваме да изречем груби, злостни и откровено обидни думи към доскоро свидни хора, за които често съжаляваме миг след като сме ги изрекли. По правило най-силно изригват дълго стаявани проблеми, дълго потискани обиди.
Затова може би първото правило, което трябва да спазваме в отношенията си със семейството, е да не отлагаме разговори по проблемни въпроси. Няма недоразумение, няма спорове, по които не може да бъде постигнато съгласие, когато са поставени на обсъждане навреме. Затова при първия намек за нещо подобно, трябва незабавно да се търсят начини за разрешаването на проблема, а не да се оставя да стигне до крайност. Даже и да сме убедени, че сме стопроцентово прави, трябва да търсим пътя към компромиса и да отстъпваме.
Умни хора казват, че човек никога не трябва да се отвръща от семейството, даже и когато то се отвърне от него. Защото усещането за близост и подкрепа е много важна и задължителна част от пътя към душевния баланс и щастието на всеки един от нас, простичко казано – за това да се чувстваме пълноценни.