В предишния материал в блога си ви дадох съвет за една полезна техника на дишане. Тя дойде в следствие от нещо, с което се боря от известно време – тревожността. Зная, че много от съвременните млади хора имат този проблем и че не съм сама. Но също така съм наясно, че не мога да разчитам на другиго да ми помогне. Помощта трябва да дойде първо от мен, да имам желание да се справя.
На теория звучи много просто, но човек, който е попадал в подобна ситуация, знае колко е трудно да се вдигнеш. При мен всичко започна от последните новини, от изискванията, мерките, от болните ми познати и от несигурността как да изградя бъдещето си, като не знам какъв ще е следващият ден. Тук психиката ни трябва да е много силна и да си казваме „каквото стане“ или „пука ми, аз съм тук, за да живея“.
Точно затова моят начин за справяне включваше всеки път, щом се появи това усещане, да си повтарям мотивиращите думи. Дори и да не вярвам напълно в тях. След 50 повторения, възприятието им е друго. В този ред на мисли, не използвам телевизора, дори и за гледане на филми. Не включвам и не следя новини. В социалните мрежи влизам само в конкретни профили, които ме развеселяват и повдигат тонуса ми.
До някъде в момента съм в балон, който сама си изграждам, за да ме изолира от действителността. Защото искам моята действителност да е друга и работя по нея. Така отделянето и осъзнаването къде си и защо, те прави по-силен. Все пак само когато намериш вътрешната си опора, може да продължиш.
Едва ли само с някакви си 300 думи ще успея да ви убедя и да се изправите срещу демоните си. А аз и не желая. Повече ми се иска да разберете, че не сте сами и всеки изживява трудни моменти. Това са само част от моите стъпки за самопомощ. Те не са меродавни, но все пак са отправна точка, дори и само, за да се замислите.
