Здравейте, верни приятели романтици. Днешият повод за размислите ми за любовта и романтиката е един цитат, който видях наскоро във фейсбук: самосъжалението е най-вредният навик. Затова реших днес да поговорим за това, как се отразява самосъжалението и ниското самочувствие на любовните ни отношения. Мисля, че и друг път съм ви казвала, но в малко по-различен контекст – зле. Зле не само в любовните отношения, но и в живота като цяло – създава се едно усещане за изначална невъзможност да се решат най-обикновени проблеми и да се преодолеят най-лесните житейски, пък и любовни препятствия. Много хора приемат живота си за лош, съдбата като несправедлива към тях – и в любовта, и в работата, и в ежедневието, и то понякога е така. Въпросът е каква ще е реакцията – дали ще започнеш да се самосъжаляваш, да заемеш позицията на вечно недоволният и неразбран, на вечната жертва, или вместо това ще се изправиш и ще се опиташ да промениш ситуацията към една по-добра посока. Няма да е новина, ако ви кажа, че най-печелившата позиция е да приемем, че нашата съдба е в нашите ръце, че ние имаме достойнства и качества да я придвижим в една хубава посока. Да формулираме ценните си качества, слабостите също – и да се опитаме да се самоусъвършенстваме. Със сигурност така личната ни самооценка ще се повиши – а от това и оценката за нещата, които се случват с нас и около нас. Но най-благоприятно влияние това ще окаже на любовния ни живот. Защото няма как някой да те хареса и оцени истински, ако самият ти не си го направил преди него.
Leave a Comment