Попаднах преди дни на едно доста интересно проучване. Според него едно от предимствата на това, да си необвързан и да нямаш половинка, е, че сънят ти е по-спокоен. И обясняваха подробно защо.
На първо място, пишеше в статията, терзанията на прясно влюбения човек, пък и на човек с по-дълготрайна връзка, обикновено са повече – дали ще е притеснение за някакъв проблем свързан с партньора, дали ще е някой незначителен или по-сериозен скандал, изневяра, подозрение някакво или ревност. За всички безпокойства, свързани с любовните отношения, съм писала надълго и нашироко в блога си.
На второ място, когато споделяш леглото си с някого, е ясно, че нещата, с които трябва да се съобразяваш, са далеч повече. Неудобствата – също. Дали ще е въртене на партньора, ритане, бълнуване или хъркане – няма значение, все са неща, които не са съвместими с представата за спокойно прекарана нощ.
Достатъчно основание ли са обаче всички тези неблагополучия да искаме да прекарваме нощите си сами. И дали някой наистина би пожелал това да е цената на нощния му комфорт. Не. И друг път съм казвала, че хубавите неща са трудни. А любовта е едно от най-хубавите и съответно най-трудните неща. Да, свързана е с много компромиси, неудобства, съобразяване. Но когато до теб стои или лежи човек, когото харесваш, към когото имаш силни и истински чувства, какво значение има, че може да те събуди, защото е сънувал кошмар и е извикал в съня си или защото просто иска да ти каже нещо. В крайна сметка не особено спокойния ни сън е възможно най-ниската цена, която може да платим за една истинска любов.
Leave a Comment