Вижте само как звучат имената на тези градове – Сицилия, Прованс, Брюж… Звучат толкова красиво, романтично и те карат да си представяш малки, интимни улички, в които на всеки ъгъл е разположено някое малко ресторантче с масичка за двама и бутилка червено вино предварително поставена на всяка от тях.
Има градове, които по една или друга причина ти се иска да посетиш поне веднъж в живота си и периодично мечтаеш за тях. Може би за вас това са Рим, Флоренция, Ню Йорк, Париж, Виена, а защо но и Токио, Пекин, Флоренция, Амстердам и т.н. Не знам защо в моето съзнание изпъкнаха най-напред Сицилия, Прованс и Брюж. Сигурно е някаква странна игра на асоциации, чиято първопричина не мога да открия, но мога поне да се опитам.
Сицилия, предполагам, ми хрумна от един скорошен разговор с приятел. Той наскоро се върна от командировка в Италия. Разказа ми, че отседнали в селце, разположено в близост до Сицилия. Било толкова красиво и спокойно, че някой ден, когато остареел, му се искало да се пресели там, за да изживее последните си години…
Прованс… никога не съм била във Франция, нито съм учила френски. Не съм разговаряла с някого на подобна тема, нито ми се е случило нещо друго, свързано с Франция. Сещам се само за едни много симпатични книжки, които съм виждала в книжарниците. Техните корици са семпли, изящни и 
красиви. В заглавията им винаги присъства името Прованс и отдавна са в моя списък с книги за четене. Може би заради тях ми ми се иска да посетя Прованс някой ден…
Брюж, Австрия. Нямам обяснение защо ми хрумна и за Брюж. От трите той поне е най-близо и може би ще бъде в списъка ми с градове, които искам и съм посетила.