Поредният „черен хумор“ в проекта за нов Наказателен кодекс се оказа частта с културните ценности. Режимът на регистрацията им се превръща в задължителен и всеки, който пренебрегне това подлежи на наказание – солидна глоба и няколко години затвор. Не само колекционерите, нумизматите, антикварите, но и болшинството от българските граждани могат да се окажат неволни потърпевши и обекти на санкцията, защото липсва точно определение на понятието културна ценност, която да го отличава от „старинна вещ“. Поради това излиза, че всеки предмет, на възраст над 50 години е културна ценност и следвователно подлежи на задължителната регистрация.
Светослав Кантарджиев, учредител на Фондация „Мизия? и член на Съюза на колекционерите в България посочи Италия като пример за много по-добра практика в това отношение. Страната е със стриктно оформена нормативна уредба от законотворци специалисти. Това е така, заради добре развития пазар на антики и понякога проверките са инициирани от самите собствености на културни ценности. В допълнение на това е създадена удобна уеб-система в сайта на Министерството на културата, където са публикувани необходимите документи за деклариране, готови за попълване онлайн. Ако предметът не представлява културен интерес, той е под абсолютната власт на собственика й, а ако се потвърди художествената, историческа, археологическа значимост на предмета, той се отбелязва като ценност от национално значение и Държавата има право на първи купувач. Ако покупка не се осъществи се полагат специални грижи за опазването му.
Подобни удобни мерки за опазване на културното наследство се необходими и у нас. Мерките като цяло трябва да са убедителни, да предполагат сигурност, а не да предизвикват обществен страх. Тогава новият Закон за културното наследство би бил нецелесъобразен, тъй като провокира заличаване, вместо съхранение на културни и исторически ценности.
Leave a Comment