Наскоро се замислих за игрите и живота. Знаете ли колко общо има между тях? Замислете се само дали вие обичате да печелите, обичате ли да побеждавате, да сте центъра, да сте най-отгоре? И ви питам не само в игрови ситуации. Всички тези черти са част и от характера ви.
Може би темата ще започне да става философски насочена и да си мислите, че вече сте чели нещо подобно. Силно се надявам да не е така. Моите съждения са свързвани с притъпяване на вътрешно чувство в мен – това да печеля на всяка цена. Истината е обаче, че именно тази устременост ми пречи да видя нещата обективно.
За себе си разбрах, че да спечелиш, не означава да си щастлив. Какво значение има да си победил, като си загубил други неща? Опитност – всичко това е натрупан опит и се надявам той да е позитивен.
Ще ви дам съвсем кратък пример с игра на табла с близък човек. Защо го правите, защо искате да спечелите точно от него? Какво ще му докажете – аз съм по-добър от теб? Аз лично започнах да не намирам смисъл в тези битки. Така постепенно от тях губех интерес и към разправата с други хора, с това да доказвам на света, че мога. Аз знам, че мога и това ми е достатъчно. Необходимо е да се събере вътрешната убеденост, че можеш и тогава светът е твой. А по този път можеш и да бъдеш добър с останалите без да ги пожедаваш!
