Здравейте, приятели!
Спор няма и неведнъж е ставало въпрос за това, че поне в един начален етап любовта е сляпа. Но пък винаги след това идва фазата на отрезвяването и очите ни се отварят широко, при това за много неща. Разбира се, едно от тях е интелектът на партньора ни и днес ще поразсъждаваме върху това, доколко има значение той за успешността и пълноценността на една връзка. И въобще струва ли се да му се обръща внимание?Повод за тези размишления ми даде комедия, която гледах наскоро и в която главният герой, млад и перспективен физик, се влюби в красива млада актриса. Разликата в интелектуалното равнище и доста затруднената на моменти комуникация във филма водеше до комични ситуации и до искрен смях.
Смешни ли са обаче подобни разминавания в живота!? Разбира се, че подобни разминавания биха могли да доведат до сериозни проблеми пред бъдещото развитие на връзката и ако трябва да сме честни, никак не е симпатично, нито приятно драстичното различие в умствения потенциал на партньорите. След първоначалния момент, когато водещи са хормоните и химичните процеси, няма как човекът, който е по-напред в развитието си, да не се почувства угнетен от непълноценността и недостатъчността на контакта с половинката си или пък другият да се почувства не на мястото си и да започне да изработва комплекси за малоценност.
И ако трябва да отговорим еднозначно: да, интелектуалното несъответствие е сериозен проблем и сериозно изпитание пред всяка връзка. Защото смисълът на партньорството е и двамата участници в него да се чувстват добре. А това няма как да се случи при подобни несъответствия. Проблемът обаче е преодолим. При добро желание и мотивация от двете страни. Единият да помогне на другия да го настигне или поне приближи, а другият да положи усилия да вдигне нивото си. В ерата на Гугъл и интернет това не е мисия невъзможна. Иска се само съзнание за необходимост, желание да се започне и воля да се случи. В името на връзката и любовта.