Здравейте, верни мои читатели!
Северозападният вятър започна да избутва декемврийското слънчице. Та по тая причина днес си стоя на топло вкъщи, направила съм си хубав билков чай с няколко капки ароматен коняк, размечтала съм се и разсъждавам над това има ли вечна любов, случва ли се тя, или е мит някакъв?! Както и друг път съм ви споменавала, всеки човек има изначален стремеж да бъде щастлив, успешен, да намери своята половинка в живота и, както се казва в приказките, да живеят дълго и щастливо, заедно до края на дните си. Как ви се струва, реално ли звучи?! Аз мисля, че да обичаш един човек завинаги, без да се променят чувствата ти, е сложно, почти невъзможно. Естествено е, когато една връзка е млада, първите пет до десет години, а в някои случаи и повече, хармонията и любовта да ви съпътстват, но с течение на времето чувствата отслабват и това е неоспорим факт. При добро развитие на нещата силните изпепеляващи чувства от първите години се трансформират в уважение, лоялност, приятелство и над всичко това – силна привързаност. При лошо развитие на нещата единственото, което задържа двама души заедно, е растящият с напредването на годините страх да не останат сами. Има обаче начини да съхраним чувствата си за по-дълго време непроменени и може би най-сигурният е, като ние постоянно променяме живота си, като внасяме в него нови усещания и цветове, защото монотонността и еднообразието в съвместния живот са в състояние да убият и най-страстната любов и да накарат единият от партньорите, а понякога и двамата, да потърсят пълнотата на живота на друго място. А в днешно време съблазни и за мъжа, и за жената дебнат от всеки ъгъл. Така че, ако трябва да обобщим: има вечна любов, която с годините търпи естествени трансформации, но за нея, както и за всичко останало в живота, трябва да се полагат грижи постоянно.