Здравейте, приятели! Преди няколко дни гледах една страхотна екранизация на “Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин, роман, който казва много истини за любовта, и така ми хрумна днешната тема за размисъл. Разбира се, филмът ми даде само отправната точка. А иначе ми се иска да поразсъждавам върху това как самочувствието, било то ниско или високо, влияе на любовта. Тезата ми е, че в непремерено количество и ниското, и високото самочувствие създават проблеми в общуването на двата пола. Ниската самооценка, неувереността в собствената значимост не само предпоставя една болезнена нерешителност при установяването на начален котнакт с обекта на желанията, но и на един по-късен етап, при вече реализирана връзка, може да доведе до болезнени прояви на ревност и постоянни обвинения към партньора . Така че, ако имате ниско самочувствие, вие задължително трябва да започнете да го повишавате – уважавайте се и се ценете повече, в тази посока много полезни могат да ви бъдат книги или статии за личностно израстване, има ги в излишък в интернет. Не прекалявайте обаче, защото твърде високото и неподплатено самочувствие също може да ви създаде сериозни проблеми в любовта. Да, то може да ви донесе успехи в работата, в ученето, в кариерата, но твърде високата самооценка никога не носи щастие в личния живот и семейството. Такива хора обикновено обичат само себе си и никого другиго. Те се смятат за най-хубавите, най-умните и никой не е значим като тях. Опияняват от собствения си глас и не слушат никого. Такива хора, без значение мъже или жени, много често се превръщат в тирани в личните си отношения, оскърбяват и нараняват, защото освен тях няма нищо стойностно. В заключение – както при много други проблеми, които сме обсъждали, и тук истината е в мярката. Крайностите и в живота, и в любовта не вещаят нищо добро.
Leave a Comment