Всеки ден отиваме на работа, прибираме се, ходим, хапваме, телевизия, приятели, лягаме. На другия делничен ден пак същото. Уикендите разнообразяваме и при късмет с някоя отпуска за приключение. Затънали в еднообразието на иначе динамичния живот знаме ли кои са важните неща?
Замислих се за това, че в момента съм в огромна зона на комфорт. Всичко ми е позната, мога да си позволя почти всичко, което пожелая и живея нормално. Звучи супер, ако не е обаче просто една права без разклонения. Къде отива смисълът? Как да променя живота?
Темата за деца започва все повече да се загнездва в съзнанието ми. Знам, че съм от поколението, което след 30-ата си година евентуално може да започне да иска нещо подобно. Но някак усещам, че времето напредва, а аз нищо не постигам. Не зная дали с децата нещо ще се промени откъм постижения, но със сигурност ще преобърне представите ми за света и ще извади от мен неподозирани сили.
Разсъждавах, че щом имам правилният човек до мен, какво чакам? Отговорът е много прост – страх. Страхувам се от това да оставя познатото, лесното, удобното. Не знам какво ме очаква, ала зная, че ще е завинаги, защото децата са постоянен ангажимент, искаш или не. Запитах се кога ще разбера, че е дошъл моментът. И знаете ли какво разбрах – той вече е тук, щом го мисля.
В себе си имам вътрешното любопитство какво ще стане, ако в живота ми има деца. То е там и чака да бъде нахранено. И ще го направя, защото искам, не защото трябва или е време според обществото.
Темата е много лична и се надявам да послужи като мотиватор, добър пример за тези, които се чудят за деца или пък просто искат да излязат от зоната на комфорт.
