Времето е онзи ресурс, който изобщо не ни е достатъчен за престоя ни на земята. Винаги бързаме, винаги нещо пропускаме и се чувстваме ограничени. Препускаме през дните и не усещаме как те минават, а какво всъщност сме направили през тях? Имат ли смисъл? Първо обаче трябва да си отговорим дали знаем как се измерва самото време, за да го разпределим правилно.
До тази екзистенциална тема достигнах след като видях в социалните мрежи публикувана снимка на семейството на Бионсе. Това е един от идолите на моето детство, тийнейджърство и дори и сега. Фактът, че тя вече има три деца, като едното вече отброява своето първо десетилетие, ме шокира. Явно наистина всички растем, а времето не щади никого.
Може би най-лесният начин да разберем, че времето е единственото, което ни погубва, е като се загледаме в света около нас. Първо трябва да отправим поглед за това как нашите идоли се развиват. После е необходимо да погледнем и назад към историята, за да припознаем някои от чисто човешките си житейски истории там. Натрупали нашия и попили от чуждия опит, вече сме готови за следващата крачка.
За да разпределим правилно времето си и то да достигне за всичко през целия ни живот, е достатъчно да си поставим една висша цел. Но тя не може да бъде създаване на семейство, кариера, екскурзии. Тук трябва да има идеал. Например аз искам да не позволявам на ситуациите да влияят върху отношенията ми с хората. Така няма да пренасям ненужни емоции в работата, вкъщи и сред приятели.
Когато вече сме си изградили подобна цел, е много по-лесно да балансираме и да приоритизираме. Струва ви се недостатъчно – пробвайте. Времето така или иначе ще излети за всички ни, но се постарайте да го направите пълноценно за вас и всички около вас.
