Винаги съм искала да посетя Африка. Още от дете си мечтая за едно сафари сред саваните на Кения, за разходка из центъра на Кейптаун или дори посещение на Египет и неговите древни чудеса. Струва ми се изключително вълнуващо да зърна с очите си безкрайното пясъчно море на Сахара и да го обходя, докъдето ми стига погледа.
Именно затова от години проявявам любителски интерес към всичко свързано с Африка. Преди години си бях купила двете книги „Да прекосиш Африка“ на французите Соня и Александър Пусен, които са преминали пеша целия континент. Изключително четиво между другото! След това прочетох „Сахара“ на Майкъл Палин, „Любовта ми Африка“ на Дафни Шелдрик и „Завръщане от Африка“ на Корине Хофман. Наистина, у дома съм наредила на едно рафтче само книги, свързани с Черния континент, и периодично си ги прочитам или разлиствам. Най-новата ми придобивка е книжката „Африкански приказки“. Издадена е през 2010 г. от издателството Ню медия груп, което го ръководи Светослав Кантарджиев. Книжката ми я подари Светла, една приятелка, с която се видяхме на скоро. Видяла скътано книжлето сред рафтовете на една 
книжарница и веднага решила, че точно аз трябва да стана горд притежател на тези „Африкански приказки“. Зарадвах се, разбира се. Подаръкът беше страхотен и напълно неочакван. Още щом прелистих изданието с приказки на Светльо Кантарджиев, впечатление ми направи едно интригуващо заглавие: „Защо се скарали Слънцето и Луната“. Реших, че щом се зачета по-обстойно, това ще е първата приказка, на която да се спра и после да обърна подобаващо внимание на останалите. И така… получих си аз подаръка, веднага му отделих подобаващо място между „Загадките на Африка“ от Акберали Манджи и книгата ми за Нелсън Мандела. Гордо погледнах африканската си колекцията, току що бе нараснала с още една ценна придобивка.
Накрая със Светлето излязохме на кафе и в знак на добра воля и благодарност реших да я почерпя с любимото й кафе и с парче боровинков чийзкейк.
Leave a Comment