Едва ли има човек, който би го отрекъл – сватбите по филмите винаги изглеждат по-романтични, отколкото са нашенските. И за това според мен си има причини, при това не една.
Първо, говорим за киното все пак. Там винаги всичко изглежда по-перфектно и по-романтично, отколкото би могло да е в действителност. Булката е невероятно красива, любовта побеждава над всякакви семейни драми, в крайна сметка двете роди се помиряват… щастливият край в никакъв случай не би изневерил, когато става дума за сватба на големия екран.
Второ, сватбите, които гледаме, обикновено са американски тип. От онези, при които младоженецът не бива да вижда булката преди церемонията. Той я чака в края на пътеката в церемониалната зала, а тя събира всички погледи, докато баща й я изпровожда по пътя. Музиката е прекрасна, обетите на младоженците са красиви, а заветното “Да” оглася цялата зала. Този сценарии няма нищо общо със сватбите по нашите географски ширини. Тук се вият хора пред дома на младоженеца, на кумовете, на булката, пред църквата и къде ли още не. Ритуалът е съвсем друг и смея да кажа, че далеч не е толкова романтичен. Сватбите у нас обикновено се свързват с обикаляне от място на място цял ден, докато накрая не стане време за почерпката в ресторанта.
Трето, каквото и да върви на криво по сватбите във филмите, винаги знаем, че нещата накрая ще се наредят както трябва. Докато в реалния живот, ако фотографът ти не става – няма да имаш снимки от сватбения си ден. Ако обувките са ти неудобни – когато най-накрая ги събуеш, ще се чувстваш като саката. Ако ти направят лоша прическа – няма да имаш време за нова. А ако букетът ти не е хубав и се разпадне, докато го хвърляш, не можеш да снимаш втори дубъл на същата сцена… Така си е.
Е, това е то мен. Ако вие се сещате за още нещо по-темата, ще се радвам да го споделите в коментар.