Белите и черните лебеди в модата

444

Ето нещо, което отдавана се каня да напиша! Като жена и аз съм привлечена от красивото и типично, по женски, си купувам модни списания и гледам понякога Фешън ТВ. Не рядко пъти съм си мислела, че не искам да бъда на мястото на моделите, които изтърпяват да се гаврят с косите им, да ги гримират понякога толкова безлично, само и само да поставят акцент върху самото облекло, без да се съобразяват с тяхното мнение. Все пак всяка жена иска да бъде красива. От друга страна винаги съм смятала, че да си модел изисква много по-големи жетви от онова, което ти причиняват на външността. Конкуренцията сред жените – за това, кое да бъде по търсена, по-изявени води до прекалено вглеждане във фигурата – тогава злобата и високомерието са само прашинки през сериозни психически проблеми които водят до анорексия и булимия. Напомня ми на един известен филм в Натали Портман – “Черният лебед”,подходящ пример за сравнение между моделите и балерините. Смятам, че двете професии имат много общо в немалко отношения.
Моделството в България е разбира се на съвсем различно ниво и от него едва ли може да се разчита като на основно преживяване. Разбира се, тук говоря само и единствено за жените и мъжете, които позират пред фотоапарата, участват в ревюта и са лица на рекламни кампании. Моля, четейки, не излизайте от тези граници. Модният бизнес у нас е не само ниско платен, но и крайно неперспективен. Бих определила цялата ситуация около него с кризата, която докара дори популярни агенции като “Джей Моделс” до фалит преди 8 г. Оттогава насам положението все още е тежко, макар да се носят оптимистични слухове за някакво положително развитие на нещата.

Независимо това по престиж и класа, едва ли скоро ще достигнем едно добро ниво. Междувременно конкуренцията ражда все по-малко бели и повече черни лебеди.

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.