Лидерството и любовта

Здравейте приятели! Днешната тема ми хрумна по един много необичаен начин. Имам едно малък котарак, на седем месеца е, и е доста агресивен, не търпи чуждо мнение, когато му направя някаква забележка за пакост, която е свършил или върши в момента, налита на бой. И онзи ден на гости ми беше приятел, който от години се занимава с животни и определено има опит в отглеждането и възпитанието им, и той ми каза: Проблемът ви е лидерски. Не можете да се разберете кой да командва. И така ми хрумна, че той лидерският проблем си е основен и в една връзка, и в едно семейство. Вече сигурно разбрахте – това е днешната ми тема. Кой да бъде лидер в семейството – мъжът или жената? И въобще нужно ли е да има лидер? Нашето общество е патриархално и съм сигурна, че по-голяма част от вас ще ми отговорят, че това трябва да е мъжът. Така ли е обаче в действителност? Аз лично познавам много семейства, в които положението е различно – в едните решенията за главните, основополагащите за семейството въпроси се вземат от мъжа, в другите – жената. Да ви кажа честно, нито един от двата варианта мен лично ме устройва. И не смятам, че партньорите от тези двойки, които остават в сянка и играят поддържащата роля, се чувстват пълноценни и достатъчни в семейството. Аз мисля, че в семейството не трябва да има главни и поддържащи актьори – всички трябва да са равни и важните решения трябва да се вземат с участието на всички, включително и на децата. Защото желанието за лидерство обикновено води до тирания, а тиранията, съгласете се, няма нищо общо с любовта.

Лидерството и любовта
Rate this post

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.