Непразнично за любовта

valeНяма как да подмина Празника на влюбените. Би било непростимо. Цяла година да пишеш за любов и романтика и точно, когато дойде денят, в който се честват и двете, да не драснеш по повода два-три реда. Може би не съм го пренебрегнала и миналата година, макар че ми е трудно да си спомня как точно съм го отбелязала – а пък честно казано, не обичам да поглеждам назад, даже и в написаното.

Но така или иначе мнението ми за този празник и за възприемането му не се е променяло през годините, откакто той стана популярен и се отбелязва и у нас, така че със сигурност тезата ми няма да е много по-различна.

Малко по-различен обаче е подтикът ми и той е статия на друга жена, написана по същия повод. Материал, който напълно съвпада с виждане ми за прекалената приповдигнатост, празничност и комерсиалност в този ден. В нереалността и неправилността на усещането, че може да компенсираш една година недостатъчност от внимание и любов с жестовете, направени в рамките на един ден – колкото и помпозни и грандиозни да са те.

Любовта не трябва и не може да бъде афиширана и консумирана един ден в годината. И не плюшените мечета, шоколадови сърчица, букетите, доставени с куриер в офиса, скъпите бижута и луксозно опаковани пакети или пък платените билбордове с любовни обяснения са критерий за това, колко дълбоки и истински са чувствата ти към някого. Много по-значими и значещи са ежедневните дребни жестове – като това да звъннеш на някого по никое време просто за да го попиташ как е, да го погалиш, докато спи, да му направиш кафе и закуска сутрин. Ей такива дребнички, но всъщност много големи неща. Ако говорим за истинската любов. А в моя блог се говори само Нея!

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.