Отстъплението понякога е най-голямата крачка към победата

otstuplenieЧесто сравняват любовта с война. Аз не разбирам много от военни действия – логично за жена. Но от малкото, което съм чела на тая тема, знам, че понякога отстъплението на пълководците от бойното поле е било най-голямата крачка към победата. Е, така е и в любовта. Със сигурност на всеки от нас му се е налагало да влезе в ситуация, в която любовта се превръща в нещо като съревнование, като състезание, в нещо като война – в най-широкия смисъл на тая дума. Не мисля, че любовта трябва да бъде това обаче. Аз лично не обичам битките, конкуренциите и състезанията – нито в живота, нито в любовта. Или защото имам ниско самочувствие, или защото имам много високо мнение за себе си и смятам, че правото ми се полага по принцип. Така или иначе, когато положението стане военно или състезателно, винаги се оттеглям. Не стратегически, не в името на някаква цел в бъдещето, просто не съм боец. Но. Установила съм, тази позиция често е доста печеливша – особено в любовта. На война и в състезание човек показва не най-доброто от себе си, за да спечели, и често печели временно битката, но губи симпатии. Докато дистанцията създава един ореол, един идеален и привлекателен образ, едно усещане за не толкова лесна достижимост и хлъзгавост – все неща, които предизвикват интереса на мъжа. Така че ако ви се наложи да водите битка на любовното поле, съвет от мен – оттеглете се. Със сигурност ще я загубите, но пък със сигурност малко по-късно победата във войната ще е ваша.

Google+ Comments

Leave a Reply

  Some XHTML allowed.