Всяка година по това време – 14 февруари – в мен се навдига едно недоволство. Ще кажете защо пък точно около Деня на влюбените. Ами идва ми в повече това преекспониране на празника. Още от средата на януари търговците започнаха да ни заливат с всевъзможни предложния за подаръци и изненади, които може, не може – ТРЯБВА, да направим на любимия човек – като се започне от керамични чаши със сърчица, възглавнички с любовни мотиви, кутии с шоколадови бонбони с формата на сърце, специални серии вино, посветени на празничния ден, екскурзии за влюбени и т. н. , т. н. На самия 14 февруари ще видите по магазините изнервени мъже и жени, които тичат в студа от магазин в магазин, за да намерят нещо подходящо за любимия, в голяма част от случаите само защото е празник, само защото всички го правят, само защото трябва. Ей тая комерсиализация и превръщането на любовта в индустрия ме дразни много. Също така и концентрирането на внимание, надежди и очаквания в един-единствен ден от годината. Смятам, че любовта трябва да има 364 специални и празнични дни в годината и евентуално, ей така за разнообразие, един почивен ден. Любовта е крехко цвете, което изисква грижи, внимание, подаръци и изненади всеки божи ден. Мисля, че една кутия с хубави шоколадови бонбони или хубав букет с пролетни цветя би зарадвала много повече любимата ви, ако е подарена ей така без повод, просто защото държите да й доставите радост. Защото тези непринудените, недирижираните, ежедневните празници на любовта са по-истински от тези на търговците.