20:15. Лозенец. Кафене, в което миризмата на препечен хляб се бори с аромата на скъп, но вече изгубен парфюм. Виждам го. Мъжът пред мен е надвесен над телефона, прелиства PDF с гръмкото заглавие „Как да станеш магнетичен“. Всичко около него е подредено – от избора на кафето до ключовете на масата. Не чака някого. Пренастройва се.
Това е като сглобяване на масичка от IKEA. Имаш схема, списък с части и малък шестограм. Вярваш, че ако следваш инструкциите, ще получиш стабилен продукт. Но хората не са от ПДЧ или шперплат. Те са хаотични, непредсказуеми и често идват с дефекти, които не се замазват с малтер.
Индустрията за „самоусъвършенстване“ обаче превърна този хаос в златен рудник. Продава ни идеята, че емоционалната несигурност е просто софтуерен бъг. Че може да се оправи с курс, диета или режим на сън. Превръщаме търсенето на партньор в техническа проверка на спецификациите. „Искам някой с висока емоционална интелигентност, стабилна кариера и правилен тип привързаност.“ Звучи като изисквания за нов лаптоп, не като начало на нещо живо.
Жената на съседната маса проверява профила си в приложение за срещи със сериозността на инвентаризатор в склад. Тя не търси съдба. Търси съвместимост на компонентите. Има хладна логика в това – ако се превърнеш в перфектно сглобен механизъм, ще привлечеш друг механизъм със същите параметри. Само че губиш онова, което прави срещата интересна – възможността да се случи нещо непредвидено.
Когато започнеш да гледаш на себе си и на другия като на проекти за „монтаж“, спираш да живееш и започваш да администрираш. И дори да сглобиш перфектния партньор, ще ти остане един излишен винт и една празна дупка в инструкцията, която никой не е обяснил.
Мъжът пред мен затвори телефона си, издиша тежко и поръча още едно еспресо. Софтуерът за днес приключи.