Здравейте, приятели романтици! Днес ще поразсъждаваме по темата лошо ли е ако един мъж на стабилна възраст, когато вече трябва да е самостоятелен по всички показатели, все още живее с родителите си. Няма какво да се лъжем, всички знаем, че повечето от съвременните жени при избор на партньор в живота на първо място обръщат внимание на неговото финансово и статусно положение. На способността му да осигури едно нормално съществуване както за нея, така и за бъдещите им деца. Това е заложено в природата на жената. Но какво да прави момиче, което се е влюбило в мъж без жилище!? И трябва ли категорично да отхвърляме като вариант мъже, които са достигнали една стабилна възраст и продължават да делят домакинство с майките и бащите си.
Веднага бързам да уточня, че в случая от огромно значение е възрастта на мъжа. Едно е, когато той е млад, да кажем 25-26 години, и съвсем различно, когато е прехвърлил 30-те, че и по-нагоре.
То е ясно, че в днешно време малцина са тези, които биха могли да си купят собствено жилище и че на мнозина им се налага да живеят със семейството си, дори и на една по-сериозна възраст. Възможността за излизане на квартира днес се явява невъзможна за една доста голяма част от работещите и сравнително добре платени хора. В този смисъл не може да кажем категорично, че има нещо лошо, осъдително и непоправимо в това. Случва се. Така че проблем има не в самия факт на съжителството с родителското тяло, проблем има в случаите, в които партньорите ни приемат това за нормално, харесва им да са под крилото на мама и татко и не правят каквито и да е опити за постигане на самостоятелност. За такива случаи също ще ви дам категоричен отговор – това е лошо и непоправимо. Обикновено става въпрос за неунищожим манталитет. И ако не искате цял живот да делите кухнята със свекървата – бягайте по-надалеч!