Спазвайте правилата на пътя. Моля ви, Законът за движение по пътищата не е леко четиво, което да назубрите за изпита и после да забравите всичко написано в него. Той е съставен с цел безопасността на всички ни и ако се придържаме по-стриктно към него, вярвам, че ПТП-та ще намалеят. Ще дам няколко нагледни примера как това да се случи, но междувременно, станете ли жертва на пътя, препоръчвам да се свържете с адвокат Янко Янев – специалист по застрахователно право. Ще ви даде конкретни насоки, ако искате да заведете дело, да оспорвате решение на застрахователна компания или мислите, че правата ви са нарушени по друга причина. Препоръчан ми е от приятел, затова аз го препоръчвам на вас.
Сега, нека се вгледаме в случващото се на пътя. Факт е, че всеки от нас е най-често в ролята на пешеходец и понякога в тази на шофьор. Каквито и участници да сме в движението по пътищата обаче, имаме своите права и задължения.
Шофьорите трябва: да спазват ограничение на скоростта, да се придържат към посоченото в пътните знаци, да дават път на пешеходците, да внимават как се престрояват и изпреварват.
Пешеходците трябва: да пресичат бързо, за да не бавят движението, да се оглеждат винаги наляво и надясно преди на стъпят на пътното платно, да пресичат на обособените за това места.
Прави ми впечатление, че повечето от шофьорите в България започват повече да се замислят как карат колите си. Дали заради увеличаващите се глоби, дали заради полицейските акции или по друга причина, но забелязвам промяна. По-често ми спират на пешеходна пътека, на кръстовищата дяснозавиващите търпеливо ме изчакват да пресека и т.н. Искрено се надявам впечатлението ми да не е заблуждаващо.
Пешеходците, от друга страна, ми се струват по-несъобразителни. Дори вчера аз самата за малко да предизвикам ПТП. Минавах през едно кръстовище с колата, в което влязох на зелено, но докато минавах светна жълтата светлина. Леко натиснах педала, за да мина по-бързо и насреща ми изниква сякаш от нищото една възрастна жена. Очевидно е, че беше тръгнала да пресича на червено. Няма начин за мен да е било жълто, а насрещния пешеходен светофар вече да е светел зелено. Нали затова има застъпване? Когато видях жената срещу колата ми, рязко дръпнах волана наляво, а лелята се закова на място. Заобиколих я безпроблемно, но ситуацията ме провокира.
Какво ли щеше да стане, ако не бях реагирала адекватно? Ако не бях завъртяла волана толкова бързо? В главата ми се появиха картини с полицаи, линейки и дори адвокати. Вече мислено набирах телефонния номер на Янко Янев, за да ме представлява. Не мисля, че вината за евентуален инцидент щеше да е моя. Аз спазвах всички правила и ограничения, но нали знаете, че законът често е на страната на пешеходеца…
Цялата случка ме разтърси. Заради нея реших от днес нататък да бъда по-добър пешеходец. Да се оглеждам повече и никога да не пресичам на червено. Надявам се да съм ви накарала и вие да се замислите… в крайна сметка безопасността на пътя зависи единствено от нас самите.