Здравейте, приятели!
Днес ще поразсъждавам върху един избор, който понякога трябва да направим. Любовта или кариерата? И за да бъда по-ясна, веднага ще ви дам конкретен житейски пример: двама млади, обичат се, отдавна са заедно и на единият от двамата му се отдава уникален професионален шанс, който обаче е свързан с дълго пребиваване в далечна чужда страна, където партньорът му не може да го придружи. Какво да направим – да останем с любимия човек и да се простим с идеята за израстване в професията или обратното – да си стегнем куфарите и да зарежем дългогодишната си връзка заради професионалното израстване. Труден е изборът, нали? И да ви кажа честно, за себе си нямам еднозначен отговор, затова просто ще поразсъждавам. Да речем, че изберем варианта да останем с любимия човек и да загърбим професионалния шанс, с който ни е дарила съдбата. Мисля си обаче, че рискът оттук нататък да обвиняваме, макар и негласно, партньора си за това, че ни е попречил, е доста голям, както е голяма вероятността до живот да съжаляваме за пропиления професионален шанс. Втора възможност – потегляме за далечната страна, правим бляскава кариера, но… оставаме сами. Не всеки ден срещаме сродна душа, нали. Пък кариерата и парите не могат да ни донесат онази топлина и удовлетворение, което ни носи времето, прекарано с любим човек. Заплетена работа – имам чувството, че каквото и да избере човек, все ще се чувства в известен смисъл недостатъчен. Затова за първи път няма да ви дам съвет. Само ще ви пожелая никога да не сте изправени пред подобен избор.