Бързите пари отдавна са евтини

Стоях пред една будка за бързи кредити на „Шишман“ и гледах как двама мъже излизат оттам с по-унило изражение, отколкото когато влизат. Това не беше изненада. Познавам този поглед отдавна — смес от срам, яд и безнадеждност, подплатени с онази горчива истина, че пак си забил сметката. Всичко това, докато на витрината се мъдреше надпис, че „животът е прекрасен, когато имаш пари“. Хайде де.

Бързите кредити не са новина. От години се въртят в този бизнес и са се превърнали в своеобразен социален амортисьор за хора, които не могат да изчакат заплатата. Но последните месеци наблюдавам как лихвите се вдигат, сроковете се скъсяват, а условията стават все по-нелепи. Вземи 500 евро и върни 650 след две седмици. Нали разбирате — това не е заем, това е залагане. Залагаш бъдещия си доход срещу моментен кеш, който ще изчезне по-бързо, отколкото си мислиш.

Има нещо унизително в това да се наложи да молиш за няколкостотин евро от хора, които вече знаят, че си в беда. Още повече, че тези фирми са навсякъде — като пиявици, чакат да се забиеш. На „Шишман“, на „Витоша“, в моловете, дори в някои квартални магазинчета. Те са навсякъде, защото имат нужда от клиенти като теб. Клиенти, които не могат да чакат. Клиенти, които са готови да платят цената на спокойствието си.

Разбира се, има и други варианти. Да се обадиш на приятел, на роднина, да потърсиш помощ. Но това изисква да признаеш, че имаш проблем. А това е най-трудното — да признаеш, че си загазил. Понякога е по-лесно да платиш на някой непознат, който няма да те съди, отколкото да обясняваш на близките си защо си докарал нещата дотук.

Така че, докато гледах тези двама мъже да излизат от будката, не можех да не се сетя за всички онези, които вече са попаднали в този капан. За онези, които се надяват, че следващия път ще им провърви. И за онези, които никога няма да се измъкнат. Защото бързите пари отдавна са евтини. Те струват твоето достойнство.