През изминалия месец три мои добри приятелки станаха майки. Толкова съм щастлива, че усетиха най-върховното чувство на света и се докоснаха до чудото на сътворението. Колкото и магично и невероятно да звучи, все пак и майчинството си има своите неволи, особено щом са намесени редица бебешки истории.
Когато за първи път видях най-малките нови членове в нашата приятелска компания, разбрах че тези шепи щастие ще се превърнат в истински хора, само ако родителите отделят много, ама много грижи за тях. Интересното бе, че приятелките ми все още не го осъзнаваха. Може би това се дължеше и на факта, че не се спираха, все нещо правеха – чистиха, готвеха, кърмеха, ядяха и евентуално спяха. Но това е само началото.
Представете си в цялата тази суматоха от грижи, една по една започнах да прозвъняват за традиционното орисване на бебето. Аз, разбира се, се съгласих с всички и им предложих помощта си, но те казаха, че сами ще се оправят. Геройство, но за мен не в положителния смисъл на думата. Поръчане на питки, украси, подготовка на кетъринг, на ритуални принадлежности и то в домовете – истинска лудост.
Така дойде дългоочакваният ден за първата майка. В суматохата от десет жени с няколко деца, събрани зад стените на един апартамент, може да си представите атмосферата, глъчта и напрежението, режещо се с нож. На всичкото това има и две баби, които непрекъснато дават нареждания. За щастие, всичко по орисването мина успешно. Традиционно обсъждане на събитието на следващия ден нямаше, защото майката бе прекалено уморена от всичко случило се. Детенцето било неспокойно заради суматохата и сънят бил мираж. Същото се повтори и с другите две мои приятелки.
Е, няма как да не се запитам – необходими ли са подобни ситуации? Бебешка история ли е постъпката на майката или е редно да се спазят традициите? Нали най-важното е спокойствието на бебето и жената, дала му живот?
