Всички деца обичат приказките и имат любими герои, на които искат да подражават. Аз също с умиление се връщам към вълшебните истории, които оживяваха в детското ми съзнание, но моята любов бе насочена към гатанките.
Спомням си първата ми „среща“ с тях. Беше през една лятна ваканция, прекарана на село. Тогава нямаше интернет, смартфони или други умни джаджи, но пък прекарвахме времето си навън, улисани в забавни игри. Прибирах се първа от децата, не защото бях най-послушна, а защото нямах търпение да чуя от дядо поредната доза гатанки. С баба заедно се опитвахме да стигнем до отговорите и след много главоблъсканици, размисли и страсти – успявахме.
Задаването на гатанки се првърна в наш семеен ритуал, който обикнах с цялото си сърце, а и заради който се влюбих в българското народно творчество. Ето защо реших да споделя повече информация и интересни факти за тях.
Не се заблуждавайте, че гатанките са предимно лесни и са само за деца. Те представляват кратки остроумни загадки, които нашите предци са използвали като „тест за интелигентност“. В зависимост от това в кой край на България се намирате, можете да ги срещнете още като питанки и чуденки. Отгатването им изисква логическо мислене, знания и пъргав ум.
Много изследователи ги определят като едни от най-архаичните фолклорни жанрове. Първоначалното им възникване е послужило на хората да си обяснят някои явления от заобикалящия ги свят, които не разбирали. По този начин предавали и на следващите поколения своите знания, когато още нямало писменост.
Освен като начин за съхранение и предаване на традициите, гатанките са средство за обучение и възпитание на любов към българското народно творчество. Сред най-известните български автори и събирачи на гатанки са Петко Р. Славейков, Асен Босев и Асен Разцветников.
А вие имате ли си любима гатанка? Споделете я с мен.
