И тази година наближава идването на най-любимия ми от всички сезони – лятото. Радвам се! И не само заради хубавото време, студените напитки, морския бриз и цветните дрехи, но и поради това, че ще се отмени карантината.
Новото десетилетие започна наистина интересно и предполагам, че до самия си край ще бъде изненадващо. Точно поради таз причина реших да не правя грандиозни планове за почивки, екскурзии и прочие. Сега съм се оставила по течението и се наслаждавам на всеки момент, който предвещава настъпването на лятното слънце.
Всяка година усещам наближаването на новия сезон по определени белези. Разбира се, те винаги са по различно време, но за мен са сигурен знак, че най-хубавото предстои. Всичко започва от песента на славейчетата. Точно под прозореца ми в спалнята има малък сгушен и спокоен парк, който се превръща в дом на песнопойните птички. Зная, че щом започнат да радват с хубавите си звуци е разгара на пролетта, но щом вече спрат – значи идва лятото.
Следващият признак е промяната на въздуха. Температурите се покачват, денят е по-голям, слънцето по-силно, но това не означава напълно, че настъпва летния сезон. Има специфичен аромат на въздуха, който се усеща най-добре в часовете около 22-23:00. За да се убедите в думите ми, ви препоръчвам да застанете на открито, да погледнете нагоре звездите, да се отпуснете и да вдишате с пъни гърди. Ще усетите, че някак въздухът е по-топъл и се усеща лека нотка на закачливо приятен аромат. Той пък е свързан и с цъфтежа на липите, който вече е към своя край.
Най-точният показател за лятото обаче е в усещането ми, че нещо хубаво предстои. Това вътрешно чувство за забавление, за създаване на нови емоции и спомени. Вълнение. Това е моят трети и най-сигурен знак, че лятото е на прага ни.