Поредната Мис България беше избрана само преди няколко дни и цялата общественост се впусна да я обсъжда, колко била непривлекателна и меко казано била срам за страната ни.
Вярно е, че момичето не блести с идеалните лицеви пропорции… но също така е вярна, че красотата няма точна дефиниця. Примери като Барбара Стрейзън и Джулия Робъртс само доказват, че перфектните симетрични черти или по-точно липсата им, не пречат на това човек да има излъчване, което да завладява.
Съвсем по различен начин обаче стои въпросът с така нареченото “селфи поколение”. Представителките на това поколение търсят одобрението в социалните мрежи и градят самочувствието си на базата на това. Не на базата на личностни качества, а на добре направена или по-скоро провокативна снимка, която ще събере много “лайкове”. Това им дава основание да се възгордеят. Обикновено тези момичета (говоря предимно за момичетата, но има и огромно количество мъжки представители на този вид раса) са със силно развити комплекси, които “преодоляват” по този начин.
И имайки предвид, че вече животът и общуването ни е пренесено до голяма степен в онлайн пространството, можем да предположим, че публикуването на една-две или милиард провокативни снимки и тяхното “харесване” от последователите ни, само ще ни накара да се чувстваме по-добре.
Изследователите са доказали, че реакциите на нашите постове носят такова удовлетворение, което отделя ендорфин в мозъка ни, а той от своя страна ни кара да се пристрастяваме към това усещане. Ето защо ако сме си изградили подобна аудитория от хора, които одобряват или просто се подиграват на това, което правим и споделяме, но ние не можем да разберем това от елементарните фейсбук реакции, е много лесно да се заблудим, че можем да спечелим конкурс за красота.
Проблемът идва тогава, когато една подобна представителка на това поколение наистина спечели такъв конкурс. Е… щом го е спечелила, значи го е заслужила с нещо. Какво е то – можем само да гадаем. Но по-добре да спрем да хейтим, защото просто не си заслужава усилията. Не мислите ли?