Много пъти и от много хора вече сме чували, че любовта е най-красивото нещо на света и че трябва да я изживеем, за да я разберем. Чувството е наистина неописуемо, но дали трябва да се впуснем стремглаво към него, дали винаги трябва да го изпитваме, дали трябва да вярвам в любовта?
Любовта е вечност, съществува за и от човека. Следователно да се откажеш от любовта е като да загубиш вяра в самия себе си. Да спреш да вярваш в любовта за цял живот е като да допускаш, че има само черен и бял цвят, а отвъд тях да те очаква цяла палитра от разнообразни нюанси.
Любовта със срок на годност не е любов, а представа, копнеж. Често пъти сме били разочаровани от това неописуемо чувство, от човека, който го предизвиква в нас, но истината е, че това е само проекция на нашето съзнание. Иска ни се това да е любовта и да я изпитаме точно с този човек, но реалността е друга и това е само поредната крачка, която ни подготвя да се изпълним с обич.
Любовта ни предизвиква да излезем от зоната си на комфорт, за да преоткрием света. Също така ни позволява да дадем най-доброто от себе си и да бъдем най-добрата версия на самите нас.
Трябва да вярваме в любовта за цял живот, защото си струва да обичаш и да бъдеш обичан.