Знаете ли, много неща има, заради които се ядосваме на мъжете, но в някои отношения и те са прави.
Тъжно ми е да го призная, но ние, жените, наистина завиждаме повече, по-често и за по-големи дреболии. Ще ви дам няколко примера, пък вие преценете дали съм права: новата колежка е по-млада от вас, съседката ви има по-голям апартамент, на жената преди вас във фризьорския салон са й направили по-хубава прическа, сладкишът ви не е станал толкова хубав както на приятелката ви, на другата ви приятелка гаджето ще я води в Гърция за Свети Валентин (но тя още не знае!) и т.н. и т.н.
А сега се замислете за мъжете. Те по природа са по-обрани в емоциите си е не влагат много внимание в ежедневните глупости, както сами ги наричат. Вълнуват се от по-големи неща като: новата кола на еди-кой-си, новият му компютър или плейстейшън, да не забравим телевизорът, който е с 3 инча по-голям от собствения им и т.н. Мъжете сравняват мъжките си „играчките“ си, но те са далеч по-големи и не са обвързани например с марката на последната риза, която са си купили. И още нещо им признавам на мъжете – вместо да си хвърлят злостни погледи зад гърба, се удрят по гърбовете и си честитят.
Това е явният пример, че е много по-добре да се радваме на успеха на близките и познатите ни. Всеки се надява да получи потупване по рамото, когато е успял. Той от своя страна ще подкрепи вас, когато вие успеете. Ето защо личният ми съвет е да подхождате винаги с позитивизъм вместо с негативно отношение. В живота често ни се връща на собствен гръб това, което правим, и ако то не е хубаво – си вредим. Пък и чисто логически признайте, че завистта ни кара за се чувстваме зле – депресираме се, ставаме злобни, алчни и неразговорливи. Отблъскваме хората около нас и изглеждаме като, хайде да не казвам като какви, вместо като жени от класа.
От всичко казано дотук, понеже знам, че днес съм малко разсеяна и говоря отхвърлени неща, ще се радвам да запомните само едно. Каже ДА на позитивното отношение и НЕ на всичко негативно.
не понасям завистта, мисля, че е нещо ужасно…